Попаднах на Бея Джонсън и нейния блог: https://zerowastehome.com/.

Много ми хареса къщата, в която живее – е просторна и освободена от вещи. Основната й концепция е „Живот без отпадъци“ – стреми се да не произвежда никакви отпадъци. Не разполага с кофа за боклук с дома си.

Не слагай етикети, преди да опиташ

Помислих се, че „дом без боклук“ е откачено, но все пак ме привличаше силно продължих да чета, а си поръчах и книгата й.

Макар и екстремни идеите й ми се струват толкова интересни, че съм склонна да опитам поне някои от нейните навици, преди да кажа на глас „това е прекалено“.

Животът без боклук се проявява на първо място в отказа да приемаш  опаковани продукти и такива, които не харесваш и няма да използваш. Тук ме печели с идеята за „неприемането“. Всъщност много често ние просто приемаме, каквото ни подават другите, я защото сме учени да приемаме, я защото не знаем как да реагираме, я защото ни е неудобно да откажем. Тя пропагандира ОТКРОВЕН И ДИРЕКТЕН ОТКАЗ от всичко, от което не се нуждаем, не харесваме, прави боклук, създава ни главоболия.  Действително длъжни ли сме да приемаме всички безсмислени рекламни материали, които текат към нас, всички безплатни мостри от продукти, които са далеч от нашия вкус, всичко подаръци, на които трябва да намерим място поне за няколко години, за да можем да ги изхвърлим с по-малки угризения?

Още не ми е ясно как точно се справя с хранителните отпадъци, но пък съм в началото на книгата.

Пазаруване без излишни опаковки

Все пак, тъй като днес ми свърши лененото семе, реших да отида с подготвени буркани и да заредя ленено семе и безглутенови брашна от магазинче за насипни продукти: https://www.facebook.com/RayatNaIzkusheniyata/. Хората бяха супер любезни, а на мен експериментът толкова ми допадна /противно на очакванията/, че определено планувам да го повторя: