Аз използвам времето, когато дъщеря ми учи, за да уча и аз до нея. Уча мои неща или чета книга. Не че винаги съм до нея на скамейката, това би я направило зависима от мен. Но понякога го правя. С този жест искам да й покажа, че ученето е много важно за всички възрасти и че ако човек спре да учи, започва да затъпява. Ученето е важно за нея, но също така е важно и за мен.
Качествено време заедно
От времето, прекарано с децата, ние имаме аналогична на тяхната възможност да се учим. Защо да не инвестираме малко време да помислим, кое би било съвместното занимание, в което ще участваме заедно на 100% и ще учим заедно?
Аз използвам времето, когато дъщеря ми учи, за да уча и аз до нея. Уча мои неща или чета книга. Не че винаги съм до нея на скамейката, това би я направило зависима от мен. Но понякога го правя. С този жест искам да й покажа, че ученето е много важно за всички възрасти и че ако човек спре да учи, започва да затъпява. Ученето е важно за нея, но също така е важно и за мен.
Разрешавай на децата да достигат своя лимит
Аз самата изпитвам много силни чувства на гордост и умиление, когато видя някое дете да прави нещо, което аз не мога. Старая се всячески да поощрявам подобни прояви. Искам те да бъдат супер добри в това, което им се отдава. Не искам да съм като майката на детето на бънджито в парка онзи ден, която крещеше „По-леко скачай, по-леко скачай!“. Не искам моите бариери да спират развитието на децата ми. Но пък се чудя дали не прекрачвам друга граница като поемам неоправдания риск да гледам детето на върха на 10-метрово дърво. Стоя долу чинно и наблюдавам, изпълнена хем с гордост, хем със завист, защото това е събитие, тотално липсващо от моето детство. И все пак си давам сметка, рискът не е оправдан…
Викай силно браво и ура за всяка малка победа
Използвам тази точка за напомняне, използвай всеки повод за „Браво!“, „Страхотен/на си!“, „Толкова се гордея с теб!“, „Благодаря ти!“! И това не се отнася само до децата, но първо за себе си, след това за всички наоколо. Не си даваме сметка, колко силно работят тези думички и сме така пестеливи откъм тях.
Намери кой е бутонът „ON-OFF” на детето
Синът ми е силно своенравен и има навика „да не чува“. Единият вариант за моя реакция е да се разкрещя, това помага. Другият, по-културен вариант, към който прибягвам, ако съм силно дзен в този момент, е да опитам какво друго работи.
„Хайде, давай! Закъсняваме!“ – изобщо не работи.
„Който е първи получава награда!“ – работи, но е в конфликт с моите разбирания – не може да търся награда за обуването на два чорапа!
„Бързо, сестра ти ще те изпревари“ – не работи.
„Искаш ли ти да си първи и да изпревариш всички“ – работи идеално. Изводът за мен е трябва да го маскирам по различен начин в зависимост от ситуацията и да го прилагам постоянно. Дали пък няма така да стимулирам и състезателния му дух?
Намери интересен начин да поднесеш нещо ново като игра
Тук аз съм слаба, но затова пък мъжът ми е много силен. Той съумява да превърне всяко кошмарно за всички майки занимание в невероятно приключение. У нас душът е змия-чудовище, почистването на сополив нос с огромна спринцовка с физиологичен разтвор е луксозно комедийно шоу, а топенето на краката в гореща вода (което аз си спомням като жестоко изтезание от детството) е най-голям празник и жадувана награда.
За да бъдеш пример трябва първо да бъдеш
Опитахме различни варианти за спорт с дъщеря ми. След известно време губи интерес и ги спираме. И така, докато в залата, в която тренирам аз, не организираха тренировки за деца. Залата е голяма и организацията е такава, че в едната част на залата тренират децата, в другата – родителите. Това не само че е смислено прекарано време и за двете страни, но е и идеален случай да бъда пример за нещо, което аз правя с кеф. Затова пък не мога да бъда пример в изкуствата и занаятите, където никаква ме няма. Там мога само да търся други примери.
Показвай безусловна любов
Това съм го чела в някоя дебела книга, но също и съм установила, че действително действа. Когато детето е извършило постъпка, достойна за наказание, се старая задължително да покажа, че наказвам и негодувам срещу постъпката, а не срещу личността на детето, която продължавам с пълна сила да обичам и уважавам.
Остави детето да се справи само, не натрапвай помощта си
Отдавна не търча при първи писък. Децата (а май и не само децата) се нервират, когато нещо ново не им се получава от раз и гръмко вокализират усещането си. Това е част от процеса и обикновено е сигнал, че се приближават към целта. Ако ти се намесиш тогава, спираш процеса на борбата и съответно на развитието. Ако го оставиш да продължи да се бори, обикновено скоро чуваш триумфални викове.
Не прави саможертви
Това май трябва да стои на първо място. За да караш другите да се чувстват добре, трябва първо ти да се чувстваш добре. Според мен е супер грешно да правиш компромиси със себе си за каквото и да е, включително и за децата.
Първите 5 минути са за детето, домашната работа е за след това
Когато децата ми бяха по-малки, имах следния проблем: аз се прибирам вкъщи след работа и хуквам веднага да готвя, защото така или иначе съм закъсняла с вечерята. През това време детето почва да ми се навира в краката, да мрънка, което мен ме изнервя до краен предел. Не стига че вечерята не е готова, ами и пищящо дете… Това беше много мъчително преживяване.
Но тогава научих един трик, който окончателно закри тази тема: като се прибера, хвърлям всички чанти на земята, хвърлям се и аз на килима и първите 5 минути ги давам на детето. Гушкаме се или си играем на нещо, по негова преценка. След това аз казвам, „сега мама трябва да приготви вечерята“ и продължавам със следващите занимания. Детето обаче е взело вече своята доза любов и внимание и е напълно спокойно.
В по-крехката възраст това упражнение е ключово, но ми се струва, че е удачно да се ползва и занапред. Просто потребността като количество време намалява и все по-кратки моменти на отдаване вършат същата работа.
Не забравяй да използваш времето с децата, за да учиш и да се забавляваш!!
Подвързване на книги и учебници - Less Mess - Possess Less