Това е домът на
приятелката ми Ая.
Ая ме повика в
първите дни на свободата си от 12-годишния си корпоративен живот.
Усещаше, че
трябва да въведе нов ред в живота си и реши да започне от дома си.
Тук заснемаме
началото на процеса.
Истината е, че
когато извадиш купища дрехи в средата на стаята и се отгледаш наоколо, нещата
изглеждат обезкуражително. Така е и в живота. Ако решиш да подредиш всичко, ще
се уплашиш. Затова повечето хора избират да не действат. Да не вадят всички
дрехи. Да си продължават по стария начин, независимо колко ръбат и неудобен.
Болка има. Това е факт. Но болката е краткотрайна. Трябва да я изтърпиш – ден, два, месец, два. И ще отмине. В името на новите хоризонти, които се отварят след това.
Светът на болката
И за да те въведа в света на болката, ето го нашето начало:
Подреждане по категории
Работихме по
категории.
Започнахме от
панталоните. Те бяха по-малко и като бройка. С тях се справихме лесно. Заеха
новите си места по кутиите за съхранение и гордо не наместиха на един рафт в
гардероба. Гардеробът на Ая е дълбок и не е много удобен. Не намерихме тогава
подходящи кутии, така че една кутия да заема целия ред, затова използвахме по
две. Действително, задната кутия ще е малко по-трудно достъпна. Но въпреки това
дрехите в нея са несравнимо по-достъпни от тези, които стояха затрупани в
задната част на гардероба.
След това преминахме през блузите, пуловерите, спортните екипи. За всичко намерихме място. Пък и влезе толкова много свеж въздух в гардероба.
Това беше нашата отправна точка в пътешествието. След това тя продължи сама. Скринът с бельото стана прекрасен.
А това е купчинката, която в края на месеца замина, да радва хората от близко село.
А ето какво казва Ая:
Ая Read More
Когато след дълго обмисляне и терзания, напуснах работа, първото нещо, което имах нужда да направя беше да разчистя живота си от ненужното и натрупаното. Започнах с дълго отлагани задачи, които седяха и чакаха да бъдат изпълнени, след което почувствах нужда да подредя къщата. Нямах представа откъде да започна, всичко беше толкова объркано. Тогава, както често се случва, дойде при мен това, което щеше да ми помогне – Тони, с нейната позитивна енергия и невероятна способност да внася ред. Започнахме бавно, едно по едно, освобождавахме място, хвърляхме и намирахме ново приложение на нещата, които вече нямаха роля за мен. Скоро усетих лекота, нещата ми бяха подредени и логично разположени в шкафовете. Имах последна задача, да подредя и мислите си и да реша накъде искам да вървя оттук натататък. Изискванията, които имах за новото си начинание, изглеждаха напълно невъзможни за изпълнение. Приятелите ми ме подкрепяха с думите, „знаеш, че няма как да стане това, ще трябва да направиш компромис“. Тони единствена каза „изчакай, да видим, освободихме място, нещо ново ще го заеме.“ Точно след месец получих оферта за работа, която напълно удовлетворяваше желанието ми. Невъзможното стана възможно, благодаря ти, Тони! Ая
